Класификация на самонивелиращи се подове

Класическата класификация на пълнежния под е основана на полимерите, включени в подовото покритие.

Видове полимерни настилки:

- Епоксидна настилка.

Подът на основа на епоксидна смола има висока твърдост и твърдост, добре толерира механично натоварване и действие на химически активни вещества. Този етаж не се страхува от падане на килограм тегло от метър височина.

- Полиуретанов пълнежен под.

Подът на основата на полиуретанови материали показва най-добрите показатели за еластичност сред всички видове полимерни подложки. Такава подова настилка е в състояние да издържи и образуването на пукнатини в бетона основата (пукнатини в състояние да милионмилиметър), толерира механичен тип щам има висока устойчивост на въздействие (на 3-5 кг падане от височина 1 метър), справяне с ниски температури (както в Хладилно клетки). Препоръчва се да се използва в помещение с бетонна основа, където често има вибрационни товари, може да има температурни промени или високо ниво на абразивно натоварване. Полиуретановият под е доказал и себе си в неотопляеми помещения.

- Епокси-уретанов пълнещ под.

Благодарение на комбинацията от различни типове материали, подът на епокси-уретановата основа е твърдо еластичен, има висока якост, е химически стабилен. По отношение на неговите параметри абразията е сравнима с епоксидния под, а по отношение на еластичността - с полиуретанов под. Често се използва на платформи, гаражни пространства, рампи или паркинги с активен трафик.

- Метил метакриличен под.

Подът на основата на метилметакрилови съединения се справя добре със средното механично и химическо натоварване. Препоръчва се използването на такъв под, ако работата се извършва при температура по-ниска от 8 градуса по Целзий или при отрицателна температура. Много бързо готов за употреба, само за един час или два часа след подреждането на материала. По време на полагане, той освобождава силни и остри миризми, които изчезват след приключване на полимеризационния процес. По-малко устойчиви на химически атаки в сравнение с други видове подове. При полагане на подова настилка от метил метакрилат е важно да се спазват всички технологични изисквания и да се осигури достатъчно ниво на вентилация.

Полимерните саморазливни подове могат да бъдат класифицирани и според други характеристики: дебелината, степента на пълнене на материала и вида на използвания разтворител.

- При класифициране на насипни настилки, се разграничават следните типове:

• тънък слой (до 1 милиметър), който издържа на леки и средни товари;
• самонивелиращ се под (приблизително 1-2 милиметра), с леко и средно натоварване;
• полимерния под с добавяне на кварцов пясък (от 2 до 4 милиметра), който прехвърля средно и тежко натоварване.

- От нивото на пълнене с пясък (типично е използването на сух кварцов пясък) зависи гладкостта на пода. Ако пълнителят се съдържа в малки количества, подът ще бъде гладък. Ако искате да дадете грапавостта на повърхността и способността да предотвратите подхлъзване, тогава към полимерната смола се добавя по-голям процент пясък. Обикновено пълнежът се разлее след нанасянето на главния полимерен слой. Ако е необходимо да се осигури специална повърхностна структура, в полимера се смесват специални тиксотропни материали. Броят на добавките и техните характеристики могат да бъдат извлечени от описанието на полимерния под.

- Класификация на насипните етажи според използвания разтворител

За подобряване на функционалните свойства на смоли, като вискозитет, или да се улесни процеса на полагане на материала (увеличаване на удобство облекчение получи тънък слой покритие), различни разтворители могат да се добавят към материала. Въпреки това, като правило, те излъчват достатъчно силна миризма, затова е необходимо да се осигури достатъчно вентилация за продължителността на работата. След полимеризацията миризмата изчезва.

• Най-новите видове смоли първоначално се произвеждат с нисък вискозитет и не изискват допълнително разтваряне. За такава смола се характеризира с лека миризма или пълно отсъствие от нея.
• Смолите с органичен разтворител почти винаги имат остър неприятен мирис и оказват негативно влияние върху екологията. Ето защо повечето производители ги отказват.
• При смоли с водно-дисперсионни разтвори се използва обикновена вода. Следователно, такива смоли обикновено не миришат или излъчват слаби миризми. Като правило, това са епоксидни материали, пропускливи за пара. Те могат да се поставят върху новоположени бетон и бетон с висока влажност.

Споделяне в социалните мрежи: