Сив кардинал, вземащ решения

Кой в предприятието е лицето, което взема окончателното решение? За кого е последната дума? Кой може да промени хода на събитията в правилната посока? Ако следвате логиката, отговорът на тези въпроси е очевиден - това е ръководителят на предприятието. Но ако всичко беше толкова просто, тогава не би трябвало да четете тази статия сега. Практиката показва, че понякога в предприятията директорът (шефът) не решава всички въпроси. Често много въпроси, свързани с пари, се решават от така наречените сиви кардинали - депутати, мениджъри и т.н. А държавните служители не са изключение тук.

Буквално една седмица след успешната транзакция, която описах предишна статия, ние отидохме в друга бюджетна организация, чийто шеф ни каза, че те просто ще купуват столове. И, разбира се, няма нищо против да ни посрещне и да води разговори. Буквално в рамките на две минути след разговора ни вече отидохме при следващия клиент. Карахме с увереност, че тази сделка също е "в джоба ни". В края на краищата не отидохме на някой заместник на AHCH, а на самия шеф, който ни покани на мястото си да обсъди този въпрос.

След като се втурнахме към това отделение, незабавно отидохме в кабинета на шефа. Той ни чакаше и се радваше да се срещне с нас. Той ни посрещна много добре. Разказахме му за нашата компания, запознахме се с нашите ценови листи, разказахме за продукта. Той слушаше внимателно и заяви, че цените са съвсем приемливи, свали телефонния секретар и призова собствения си агент за доставки. Жена на около четиридесет години беше жена. Докато го видях, веднага разбрах, че не сме влезли през тази врата в този офис. Тълпа, бързо, с пронизващ поглед. Веднага беше очевидно, че тук шефът е един от елементите на мебелите и вземане на решения в тази организация - това е "желязната дама".

Като цяло, младата дама каза, че тя отдавна установено доставчиците на тези столове, че тя вече е профилът в ръцете, които са готови да се свие (само ги остави да даде на главата на подписа). Като цяло, младата дама ни даде да разберем ясно, че закъсняхме.

Когато сравнихме цените, с които ще купуват столове, се оказа, че всички ние имаме лихвени проценти, които са 10 пъти по-евтини от тези на тази избрана дама. Опитахме се по някакъв начин да обясним на шефа си, че работата с нас е по-благоприятно (обяснява главата, а не на младата дама, тъй като "не се променят коне в средата на реката"), но той просто свива рамене и кима с глава в съгласие с нас. Но когато се стигна до някои конкретни действия, той каза: "Е, виждате, тя вече се съгласи и се съгласи всичко. Съжалявам, но вероятно няма да дойде. "

Сега, анализирайки тази ситуация няколко години по-късно, разбирам, че началникът на този отдел е или пълен репей, или опитен комбинат. Но независимо от това кой е шефът, причината за отказа е очевидна - материалния интерес на нашите потенциални клиенти. Вероятно избраните от тях доставчици предлагат по-благоприятни условия, за разлика от нас. Можеш да спориш, казват те, защото цените ни бяха по-интересни. Така че, имаме по-добри условия. Но не. Тук всичко не е толкова просто. Като цяло, работата с бюджетни организации не дава никаква логика. Законите на бизнеса тук почиват. В много бюджетни структури топката управлява, величието си - Otkat. Но за този герой ще ви кажа в следващата публикация: Получаване на рушвети от длъжностни лица - танци в минното поле.